6 dic 2006, 1:02

ВИШКИ

  Poesía
831 0 5

ВИШКИ

 

И пустяха вишките,

от куршумите нахапани.

Пълзяха долу мишките.

Орлите, те… Летяха !

 

И небето бе порязано,

земята в кръв се давеше.

В мигове със щит белязани,

кому е нужна славата?

 

И майките жалееха

в черна скръб забрадени,

тъмно жито вееха

в шепите изстрадали...

 

Хладни камъни издялаха

чедата им навеки,

кръстове в горчиви залъци

преглътнаха пътеките...

 

И призрачни стърчаха

вишки с остри погледи,

над странната си стряха

за нещо те се молеха...

 

                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...