Вишната на двора
Вишната на двора
пак е цъфнала.
Посадена от твоите ръце.
От мъничко дръвче,
с любов обгрижвана,
тя днес не може вече
да види твоето лице.
А ти не виждаш клоните
от плодове натегнали,
червени, лъскави,
с примамващ аромат,
изпълнени от спомени за теб,
припомнящ ни за дните,
когато животът ти бе в разцвет.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Брайнова Всички права запазени