Вишната на двора
пак е цъфнала.
Посадена от твоите ръце.
От мъничко дръвче,
с любов обгрижвана,
тя днес не може вече
да види твоето лице.
А ти не виждаш клоните
от плодове натегнали,
червени, лъскави,
с примамващ аромат,
изпълнени от спомени за теб,
припомнящ ни за дните,
когато животът ти бе в разцвет.
.
© Стефка Брайнова All rights reserved.