7.04.2008 г., 20:20

Висока катедрална нощ...

Поезия

1.3K 0 29

Проклето слънце. Пукната пара
се търколи горещо по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна...

2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

и тази нощ съм при теб...не устоях. плени ме твоят стих!!!

2012-09-18T19:19:19+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Поли....чета стиховете ти на един дъх! Уникална си!

2008-04-15T17:12:21+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

..."Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна..."
***************************************
Отхапах си, а между зЪбите остана,
привкУс на обич и тъга,
на любов, пресъхнала от...нямане
в очи на мъж и...на жена!...

Ти си номер 1 - Аполодирам бурно!!!!!!!!!!!!!!

2008-04-10T17:12:05+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна..."

...Поредната луна заспа в очите ти
с въздишката за важното пропуснато.
И призори, отново призори
усмивката разцъфва върху устните.

2008-04-09T23:50:38+03:00
Aneta_kz (Анета)

...!
Прегръщам те! С обич!

2008-04-09T13:19:42+03:00