Apr 7, 2008, 8:20 PM

Висока катедрална нощ...

Poetry

1.3K 0 29

Проклето слънце. Пукната пара
се търколи горещо по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна...

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

и тази нощ съм при теб...не устоях. плени ме твоят стих!!!

2012-09-18T19:19:19+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Поли....чета стиховете ти на един дъх! Уникална си!

2008-04-15T17:12:21+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

..."Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна..."
***************************************
Отхапах си, а между зЪбите остана,
привкУс на обич и тъга,
на любов, пресъхнала от...нямане
в очи на мъж и...на жена!...

Ти си номер 1 - Аполодирам бурно!!!!!!!!!!!!!!

2008-04-10T17:12:05+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато като изгрев ме напусна..."

...Поредната луна заспа в очите ти
с въздишката за важното пропуснато.
И призори, отново призори
усмивката разцъфва върху устните.

2008-04-09T23:50:38+03:00
Aneta_kz (Анета)

...!
Прегръщам те! С обич!

2008-04-09T13:19:42+03:00