19.11.2009 г., 16:46

Високо

641 0 2

 

 

 

 

 

Високо.

 

Високи мисли да изложа

и низки как да възвиша?

Готов съм даже да се обзаложа,

че няма просто,

има път.

 

И време има, как да няма,

то даденост е тук:

за грешки, слабост, разкаяние,

за всяка радост в светъл лъч.

 

Пред най-чудесното в живота

не падат шапки, а хвърчат.

За щастие не ще се моля,

ще търся труден, тежък път.

 

19.09.09

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....