Високо.
Високи мисли да изложа
и низки как да възвиша?
Готов съм даже да се обзаложа,
че няма просто,
има път.
И време има, как да няма,
то даденост е тук:
за грешки, слабост, разкаяние,
за всяка радост в светъл лъч.
Пред най-чудесното в живота
не падат шапки, а хвърчат.
За щастие не ще се моля,
ще търся труден, тежък път.
19.09.09
© Братан All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
