Високосна тъга
Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи!
Но сякаш че в душата демон леден
към моето сърце протяга хищни лапи,
за да откъсне спомена последен.
Гори кандилцето под снимката на мама,
но в тишината светлина не рони...
Едиинствено смъртта, разбрах, не е измама,
в лика ù взрян - най-святата икона.
Декември нека картички на друг да праща,
аз вкъщи тази нощ ще си остана,
че всеки звън от пълните кристални чаши
ще бъде звън на траурна камбана.
Тъгата ми предпразнично е високосна
и няма как да бъде другояче -
тя челото ми няма с усти да докосне
и сам след полунощ ще си поплача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
