argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
Dec 22, 2014, 1:45 PM

Високосна тъга

  Poetry
883 0 10

Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.


Как топлят само тези плетени чорапи!
Но сякаш че в душата демон леден
към моето сърце протяга хищни лапи,
за да откъсне спомена последен.

 

Гори кандилцето под снимката на мама,
но в тишината светлина не рони...
Едиинствено смъртта, разбрах, не е измама,
в лика ù взрян - най-святата икона.

 

Декември нека картички на друг да праща,
аз вкъщи тази нощ ще си остана,
че всеки звън от пълните кристални чаши
ще бъде звън на траурна камбана.

 

Тъгата ми предпразнично е високосна
и няма как да бъде другояче -
тя челото ми няма с усти да докосне
и сам след полунощ ще си поплача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0