Витлеемски дъжд
Витлеемски дъжд
Обърна гръб...
Надвиснало небето,
над Витлеем остана да тежи -
като сълза - вината към момчето,
в плеадите изклани младенци.
Конденз от ефимерни понятия,
които афишират ми любов,
издигнала високо, до разпятие -
пожертван за безсмъртие живот.
Не аз поисках - син ти да умира,
че хората да вярват в богове!
С Пилат остави други да избират,
за да си прав, а грешни - да са те.
Да би посякъл облак мериносов,
пожертвал егоизма - че си сам.
От дявола душа ще си изпрося,
преди да се сродя със Авраам.
Уж виждаш всичко!
Трябват ли субтитри?
Не зная как до днес не си разбрал,
защо в прегръдка всичките молитви,
да събере човекът е успял.
За формулата... нека да не спорим -
във този свят арена на борба,
за челядта си трябва да се бориш -
това е да си истински баща...
и простосмъртен...
с пръст ще ме затрупат,
а ти покрий ме с бледата луна,
за да не гледаш немия ми укор,
с разкъсващото чувство за вина.
Започна... ще завърши всичко в кал.
Светият дух, със който днес се кича,
и него май, на заем си ми дал...
Щастлив съм, че живях - за да обичам!
Дъждът плющи, пречистващ и разплакан,
до девет кръга капките гасят,
във изповед - прости, че ти го казвам -
не можеш да изкупиш чужди грях.
Ти глух ли си?...
Теб винаги те няма.
За туй и мойта ерес - не е срам,
но стана ми конфузно, че измамно
със някой си говоря... а съм сам.
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нямам думи да опиша колко свои чувства и въпроси открих в тези редове. Стихът ти е една дилема, макар че всичко уж е ясно! Диалог, който (от опит зная) не е довършен и може би никога няма да бъде! Едно от най-ценните неща, които съм чела напоследък. Радвам се, че се спрях тук.
-
"Щастлив съм,че живях-за да обичам!"А Бог е Любов!Творбата е Божествена!Поздрави!
-
!! -
С вас си говоря... и не съм сам! Благодаря!
-
!!
-
Аплодирам великолепно изведената поанта.
-
Вечните съмнения и въпроси!,,Щастлив съм, че живях - за да обичам!,,-мисля, че си открил верния отговор.Поздрав за стойностния стих!
-
Тази изповед е толкова разтърсващо душевна,че връща мислите ни назад през вековете,за да усетим драматизма на времето от раждането и смърта на Христос.После кара пластовете на душите ни да се разместят и да дадем път на светлината,за да ни топли през земните ни дни.Поздрав за хубавата творба!
-
Драматизмът на мислещия човек! Бог не би трябвало да има нищо
против философската поезия. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
!!!
Това е!