Витлеемски дъжд
Витлеемски дъжд
Обърна гръб...
Надвиснало небето,
над Витлеем остана да тежи -
като сълза - вината към момчето,
в плеадите изклани младенци.
Конденз от ефимерни понятия,
които афишират ми любов,
издигнала високо, до разпятие -
пожертван за безсмъртие живот.
Не аз поисках - син ти да умира,
че хората да вярват в богове!
С Пилат остави други да избират,
за да си прав, а грешни - да са те.
Да би посякъл облак мериносов,
пожертвал егоизма - че си сам.
От дявола душа ще си изпрося,
преди да се сродя със Авраам.
Уж виждаш всичко!
Трябват ли субтитри?
Не зная как до днес не си разбрал,
защо в прегръдка всичките молитви,
да събере човекът е успял.
За формулата... нека да не спорим -
във този свят арена на борба,
за челядта си трябва да се бориш -
това е да си истински баща...
и простосмъртен...
с пръст ще ме затрупат,
а ти покрий ме с бледата луна,
за да не гледаш немия ми укор,
с разкъсващото чувство за вина.
Започна... ще завърши всичко в кал.
Светият дух, със който днес се кича,
и него май, на заем си ми дал...
Щастлив съм, че живях - за да обичам!
Дъждът плющи, пречистващ и разплакан,
до девет кръга капките гасят,
във изповед - прости, че ти го казвам -
не можеш да изкупиш чужди грях.
Ти глух ли си?...
Теб винаги те няма.
За туй и мойта ерес - не е срам,
но стана ми конфузно, че измамно
със някой си говоря... а съм сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
!!