Витлеемски дъжд
Обърна гръб...
Надвиснало небето,
над Витлеем остана да тежи -
като сълза - вината към момчето,
в плеадите изклани младенци.
Конденз от ефимерни понятия,
които афишират ми любов,
издигнала високо, до разпятие -
пожертван за безсмъртие живот.
Не аз поисках - син ти да умира,
че хората да вярват в богове! ...