Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота,
където безтегловно омаляваш
и те боли до дъно съвестта,
но сили нямаш, за да се сражаваш…
Изплуват непростените неща,
раняват стари думи безпощадно,
изтриват от ума ти радостта,
душата ти е мъничка и гладна… ...