11.06.2019 г., 8:40

Вкусът на раздялата

639 1 2

Последна е срещата с теб на мястото наше...

Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.

Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.

И просто разбираме... нищо не е вече същото...

 

Виновно мълчим. Налей още чаша тъга...

 За виното казват, че носи утеха, забрава...

Прегърбва ни сякаш нашата двойна вина.

След влюбен пожар пепелище в душата остава...

 

Но тръгвам сега... До мен ще върви самотата...

С прашинка надежда, тайно все пак оцеляла...

Довиждане, Обич. И сбогом... Май всичко си казахме...

Горчи ми последната глътка... Вкусът на раздялата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...