Вкусът на раздялата
Последна е срещата с теб на мястото наше...
Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.
Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.
И просто разбираме... нищо не е вече същото...
Виновно мълчим. Налей още чаша тъга...
За виното казват, че носи утеха, забрава...
Прегърбва ни сякаш нашата двойна вина.
След влюбен пожар пепелище в душата остава...
Но тръгвам сега... До мен ще върви самотата...
С прашинка надежда, тайно все пак оцеляла...
Довиждане, Обич. И сбогом... Май всичко си казахме...
Горчи ми последната глътка... Вкусът на раздялата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
