Jun 11, 2019, 8:40 AM

Вкусът на раздялата

  Poetry » Love
624 1 2

Последна е срещата с теб на мястото наше...

Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.

Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.

И просто разбираме... нищо не е вече същото...

 

Виновно мълчим. Налей още чаша тъга...

 За виното казват, че носи утеха, забрава...

Прегърбва ни сякаш нашата двойна вина.

След влюбен пожар пепелище в душата остава...

 

Но тръгвам сега... До мен ще върви самотата...

С прашинка надежда, тайно все пак оцеляла...

Довиждане, Обич. И сбогом... Май всичко си казахме...

Горчи ми последната глътка... Вкусът на раздялата...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...