Влак
Как стъпките му лягат покорно
върху тротоара -
сред облаците пара човекът чака.
Пероните тиктакат.
И въздухът тиктака, през ноздрите изтича,
кафето в чашата трепери,
жената зад гишето
от страх се прави на заспала и зъбите и скърцат като релси.
Като семафор в мрака човекът, който чака... свети.
© Милена Лорова Всички права запазени