пумбалаура (Милена Лорова) пумбалаура (Милена Лорова)
9
Dec 23, 2008, 7:13 PM

Влак

  Poetry
791 0 3

 

                 Влак

 

       Как стъпките му лягат покорно

                                                    върху тротоара -

       сред облаците пара човекът чака.

       Пероните тиктакат.

       И въздухът тиктака, през ноздрите изтича,

       кафето в чашата трепери,

       жената зад гишето

       от страх се прави на заспала и зъбите и скърцат като релси.

       Като семафор в мрака човекът, който чака... свети.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Лорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0