Влак в 23.45
Часовникът бие дванайсет. Динг-дон.
И всяка минута е семе.
И всяка секунда се свлича със стон,
в последната глътка от време.
Свисти механизмът и тъмното пръска,
до писъка релсов на влакове.
Динг-дон. А махалото шепне и съска,
веригата мести с тиктакане.
Отекват в ъглите парчета от звуци,
напукани тръгват стените.
Динг-дон. Мъртви лягат в порядък заучен,
по тях часовете пребито.
Динг-дон. Часовникът бие дванайсет.
Пружините стържат и кихат.
А влакът ми тръгна без мен, в без петнайсет.
Сърцето ми спря. И е тихо.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
