Влак в 23.45
Часовникът бие дванайсет. Динг-дон.
И всяка минута е семе.
И всяка секунда се свлича със стон,
в последната глътка от време.
Свисти механизмът и тъмното пръска,
до писъка релсов на влакове.
Динг-дон. А махалото шепне и съска,
веригата мести с тиктакане.
Отекват в ъглите парчета от звуци,
напукани тръгват стените.
Динг-дон. Мъртви лягат в порядък заучен,
по тях часовете пребито.
Динг-дон. Часовникът бие дванайсет.
Пружините стържат и кихат.
А влакът ми тръгна без мен, в без петнайсет.
Сърцето ми спря. И е тихо.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О Регина...!
Смирено ми е ... -
съжалявам, Идеми...следващият ми текст беше една малка валентинка, но нема щастието да излезе на празника...
и може би щеще да те разочарова - беше детинска и закачлива - не като обикновено...
и понеже става безпредметна вече, след повече от 12 часа чакане на ред - изтривам я от базата.
ето - поне ти да я прочетеш -
Тихичко
Тополов пух когато,
реката гъделичка по носа,
а бързеите
запремятат гърбове на палави делфини,
съм всичките очи
на шипковия храст,
и трънчето съдрало
тъжната ти риза.
Тогава съм щурче,
приклекнало на лопов лист,
да ти свирука на цигулка новата усмивка,
закачка съм,
и драка -
намигам ти с бодли,
и отдалече,
много тихо те обичам.
-
Ох, Радост...
Стисна ме за гърлото този стих
Някои влакове тръгват ...и десет...
Важното е да не се качим на погрешния влак! -
Благодаря ти!!!
Много!Сам не знаеш колко...защото кометарът ти идва в труден за мен момент - благодаря! -
Всеки миг е дванайстият час за онзи/ онази/,за когото времето е семе,от което покълва болката-живот...до последна глътка въздух.
И от началото до края на времето се случва мигът на проглеждането за пропуснатата невъзможна възможност: за неосъщественото друго "Аз"; за неизминатите посоки; за пропуснатите влакове на битието, тръгващи все за никъде точно в без петнайсет; за несъвършенствата на вечно стържещия и скърцащ веществен свят, в който сетивата разпарчелосват звуците, събарят и преместват стените-бариери; за веригата на махалото-сърце, която все някой ден ще изсъска и ще бъде тихо-ще бъде дванайсет. Без петнайсет!Дискретно- още един шанс!
Поздрав за многопластовата творба! Океанска бездна!
И честит празник, Рег! -
Разкош!!!
-
Силен стих! Хареса ми! Поздрав, Регина!
-
много тихо: разкошно е...изчезвам...
-
...хареса ми!!!
-
"И е тихо..."В забавен каданс
разглобиха стрелките траверсите.
Тръгна гарата наобратно сама.
Пред семафора спря се сърцето...
Голяма си, Рег! -
Красиво! И тихо...
-
шшшшшт... чувам... пулс...
Рееег! -
Еее, как сега да си замълча?М?
Та ти си написала великолепие, Рег*! -
Тихо е!Глътка Въздух си, Рег!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав, Рег!