Все за мен си мисли, всеки миг и секунда.
Вечер, уморен когато заспиваш,
сутрин – още щом се събудиш.
В огън все да гориш и от жажда да вехнеш.
Ветрове в теб да свистят, да те лутат безумно.
Всеки звук прошумял, да ти шушне за мене,
тишината да ти крещи, че от теб съм далече.
И самотно премръзнал, моят лик да те сгрява,
с всяка клетка да чувстваш колко много ти липсвам.
Да протягаш ръце, без да можеш да стигнеш,
моя дъх разцъфтял, който пръска надежди.
Все за мен си мисли, все за мен се надявай, ...