1.12.2022 г., 15:50

Влюбен

1.2K 0 0

Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.

Какъв ли живот щях да живея,
ако не бях те срещнал,
дали и тогава щях да дивея,
ако не бях пред твоята красота омекнал.

Ти не си просто стихия,
която се преживява,
ти не си като ония,
с които любовта не се изживява.

Идваш и се настаняваш,
без отговори да даваш,
не искаш нищо и не нараняваш,
само всичко от себе си даваш.
Е. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...