1.12.2022 г., 15:50

Влюбен

1.2K 0 0

Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.

Какъв ли живот щях да живея,
ако не бях те срещнал,
дали и тогава щях да дивея,
ако не бях пред твоята красота омекнал.

Ти не си просто стихия,
която се преживява,
ти не си като ония,
с които любовта не се изживява.

Идваш и се настаняваш,
без отговори да даваш,
не искаш нищо и не нараняваш,
само всичко от себе си даваш.
Е. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...