Dec 1, 2022, 3:50 PM

Влюбен

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.

Какъв ли живот щях да живея,
ако не бях те срещнал,
дали и тогава щях да дивея,
ако не бях пред твоята красота омекнал.

Ти не си просто стихия,
която се преживява,
ти не си като ония,
с които любовта не се изживява.

Идваш и се настаняваш,
без отговори да даваш,
не искаш нищо и не нараняваш,
само всичко от себе си даваш.
Е. П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Павлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...