Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
И всяка нощ долавям странен екот,
унесена от приказка една
и чух в съня си онзи сладък шепот,
приех го със разнежена душа.
Обичам те, от обич се страхувам,
стихия от вълни е любовта!
Обичам те, от обич аз лудувам
и шеметно голя във любовта!
Изгарям във пожарите любовни,
обречена на твоето сърце!
Плени ме ти със ласките чаровни,
аз влюбена съм в теб, обичам те!
© Нонка Чардакова Всички права запазени