Влюбеният вятър...

Един внезапен южен вятър

и лудо влюбен в есента,

сега се носи над земята

във танц със жълтите листа...

Минава бързо и събира

в небето облаци, илѝ –

усмихва се, за малко спира

и дъжд започва да вали.

Завихрен бързо той раздига

мъглите плъзнали навред

и над земята се издига

с листата жълти в пирует;

... и облаците разпилява,

та слънцето огрява пак:

и още свежата морава,

и клюмналият храсталак...

И сам развеселен участва

във танц със късите поли,

пиян от тайното богатство

в страстта на младите жени...

И заиграва се със птиците

във есенният карнавал,

и свири вдъхновен по жиците

от любовта си подлудял...

А спуснал се от необята,

от лудостта си укротен,

минаава бавно над нивята

със обработен чернозем.

И свива после към гората,

там билки дъхави бере

и пие свежест от водата

поспрял до горското дере́...

Една сърна дошла плашливо

до извора на водопой –

с внезапен порив, незлобливо,

подгонва закачливо той...

И пак извил се към небето

обезумял от любовта,

поема и към градовете

със блага вест за Есента...

... И там той късите полички

повдига в своята игра,

и радостно се вглеждат всички

с наслада в стройните бедра,

че идва тъй невероятен:

сезон на зрялост и любов,

а всеки порив непонятен

е стар като света, и нов...

Едно време в Есента