Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata-i-dyjda
От 29 секунда до 54 секунда:
Внезапен летен дъжд покоя ми смути –
внезапен топъл дъжд в сърцето ми…
И колкото, и странно това да прозвучи –
дъждът изпепелява душата ми.
От 55 секунда до 1’ и 20’’:
Как от безчислени звезди в небесната тъма,
поглъща ме и стапя твоята?
Как от милиардите съдби на нашата земя,
събра ме ориста с твоята?
От 1’ и 49’’ секунда до 2’ и 13’’:
Дъждът ли ромоли или сълзи текат –
греховните сълзи… На моя Ад?
Не са това сълзи, а прости истини,
които са към тебе искрени.
От 2’ и 15’’ секунда до 2’ и 40’’:
Но как в безмерните тъми на космическата шир –
кажи ми, как да слеем любов и мир?
Кажи ми, как да надхитрим в нейната игра –
Смъртта, протегнала към нас ръка?
От 3’ и 07’’ секунда до Края:
Аз знам, че „колелото” вечно се върти,
че краят е начало… Че дори –
след нас ще дойдат други…
Ще имат Ад и Рай –
и тяхното начало
за нас е край…
Но, „колелото” се върти…
Прекрасно е, нали –
след тебе кръговрата
да върви!
Но, „колелото” се върти…
Чудесно е, нали –
след тебе пак живота
да кипи!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени