27.04.2016 г., 10:29 ч.

Внезапно 

  Поезия » Друга
501 0 8

в тишината блести като зеница

светлината на нежна милувка

синевата изтри всяка граница

няма вече лъжа и преструвка

 

върху белия лист на всемира

като птици душите се сгушват

във вселенската обич намират

онзи сън за мечтаната суша

 

и се будят внезапно крилете

и отлитат в далечни дъбрави

неразказаните все още сюжети

неродените незабрави

 

онзи сън върти кръговрата

и след хорските стъпки въздиша

виж изсипва над пътя словата

и очаква… те да му пишат

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??