Внезапно
в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира
като птици душите се сгушват
във вселенската обич намират
онзи сън за мечтаната суша
и се будят внезапно крилете
и отлитат в далечни дъбрави
неразказаните все още сюжети
неродените незабрави
онзи сън върти кръговрата
и след хорските стъпки въздиша
виж изсипва над пътя словата
и очаква… те да му пишат
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
