Без куфар съм. Без билет и без часовник.
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.
И сменяха се градове, и гари, и сезони-
бях вчера, днес и утре. И в обратен ред.
Умориха ми се сякаш релсите в обувките...
да пътувам все тъй за никъде и без билет.
Да пристигна вече исках. Да остана.
Да спре за миг поне светът да се върти.
Да бъде лято и плиснал дъжд от океана,
да измие всички прашни стъпки отпреди. ...