11.05.2025 г., 12:30

Внимание, внимание! Влакът пристигна на вашият перон!

717 2 16

Без куфар съм. Без билет и без часовник.
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.

 

И сменяха се градове, и гари, и сезони-
бях вчера, днес и утре. И в обратен ред.
Умориха ми се сякаш релсите в обувките...
да пътувам все тъй за никъде и без билет.

 

Да пристигна вече исках. Да остана.
Да спре за миг поне светът да се върти.
Да бъде лято и плиснал дъжд от океана,
да измие всички прашни стъпки отпреди.

 

Да ме чака забравена от всички гара,
тъй както сто живота чакал съм я аз.
От последното купе да слязат двама-
без куфар и билет - на техният адрес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Доче, радвам се да те видя при мен! Благодаря ти.
    Влакът на живота си върви.. Спира само за малко.
    За кафе, цигара... сандвич..
    Нищо няма да е като вчера, а утре зависи от днес.
    Затова нека не пропускаме днес. То е най-важното.
    Много от нас забравяме да живеем днес.
  • "Умориха ми се сякаш релсите в обувките..."
    "бях вчера, днес и утре. И в обратен ред."

    Страхотна хронология на живота. Браво и от мен!
  • До Неа Йония има ли влак? Мерси, Живе.
  • Прекрасно е , Ани! Пожелавам този влак да стигне до желаната от сърцето дестинация!
  • Благодаря ти, Деа!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...