Внимание, внимание! Влакът пристигна на вашият перон!
Без куфар съм. Без билет и без часовник.
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.
И сменяха се градове, и гари, и сезони-
бях вчера, днес и утре. И в обратен ред.
Умориха ми се сякаш релсите в обувките...
да пътувам все тъй за никъде и без билет.
Да пристигна вече исках. Да остана.
Да спре за миг поне светът да се върти.
Да бъде лято и плиснал дъжд от океана,
да измие всички прашни стъпки отпреди.
Да ме чака забравена от всички гара,
тъй както сто живота чакал съм я аз.
От последното купе да слязат двама-
без куфар и билет - на техният адрес.
© Анахид Демирова All rights reserved.
The work is a contestant:
Мерси, Живе.
