Вода
В о д а
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам в скалите, пресичам горите;
не - територии, не - свобода,
искам : сама да си правя корито.
Колко ли пъти ще спре моя дъх:
пропасти, подмоли, зли канари!
А пукнатините ,с топлия мъх:
мракът е жаден, изчезват сестри.
Цепят ме острите зъбери и
може сълзици от мен да останат.
Пак ще са радост, която цери
нечия вяра от смъртната рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
Поезията ти въздейства на всички възприятия.
