В о д а
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам в скалите, пресичам горите;
не - територии, не - свобода,
искам : сама да си правя корито.
Колко ли пъти ще спре моя дъх:
пропасти, подмоли, зли канари!
А пукнатините ,с топлия мъх:
мракът е жаден, изчезват сестри.
Цепят ме острите зъбери и
може сълзици от мен да останат.
Пак ще са радост, която цери ...