7.07.2018 г., 15:26

Водопади

1.3K 2 8

Водопади

                                                На мен!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Сбърках ли? В косите ми прахът е.

И ако някой лъскав нож извади,

зная, не за мен в това грехът е.

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не бъркам, за пречистване е късно.

Дали някой вчера ме предаде,

или в душата ми е вече мръсно?!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не мога да ви сбъркам със сълзите.

Стигат всички тези изненади,

изгубих себе си дори в следите.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Върху мен сипете още сажди!

В света за всеки има си награди,

очернени едни са, други се прераждат.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Пресъхнахте ли вече от забрава?

Кой постави толкова прегради

и поръси ме без срам с жарава?

 

Къде сте мои прашни водопади?

Дали ще бъдете живителна вода?!

И ако днес без вас пропадам,

ще сте утре моя свобода!

 

06.07.2018 г.                    Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив и мъдър стих със силен финал! Поздравления, приятелю!
  • Валя, Вили, Мария, Младен, Лиа, благодаря ви за присъствието и за прекрасните коментари! Пожелавам ви страхотен ден и вдъхновения!
  • Какво да кажа, освен, наистина че е пълно с много чувства. Мен основно, това си ме влече.Дали е правилно и в каква форма не е от значение, стига човек да вложи сърце, душа и старание. А при теб всичко си има и си тупти с живот. Благодаря ти!
  • "Къде сте прашни мои водопади?...
    изгубих себе си дори в следите...
    Дали ще бъдете живителна вода?!
    И ако днес без вас пропадам,
    ще сте утре моя свобода!"

    Много силна и вдъхновяваща лирика. Позволих си тази извадка от нея, за да илюстрирам нагледно твърдението си. Поздравление, Велин!
  • Vazhititelno ! Bravo!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...