7.07.2018 г., 15:26

Водопади

1.3K 2 8

Водопади

                                                На мен!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Сбърках ли? В косите ми прахът е.

И ако някой лъскав нож извади,

зная, не за мен в това грехът е.

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не бъркам, за пречистване е късно.

Дали някой вчера ме предаде,

или в душата ми е вече мръсно?!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не мога да ви сбъркам със сълзите.

Стигат всички тези изненади,

изгубих себе си дори в следите.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Върху мен сипете още сажди!

В света за всеки има си награди,

очернени едни са, други се прераждат.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Пресъхнахте ли вече от забрава?

Кой постави толкова прегради

и поръси ме без срам с жарава?

 

Къде сте мои прашни водопади?

Дали ще бъдете живителна вода?!

И ако днес без вас пропадам,

ще сте утре моя свобода!

 

06.07.2018 г.                    Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив и мъдър стих със силен финал! Поздравления, приятелю!
  • Валя, Вили, Мария, Младен, Лиа, благодаря ви за присъствието и за прекрасните коментари! Пожелавам ви страхотен ден и вдъхновения!
  • Какво да кажа, освен, наистина че е пълно с много чувства. Мен основно, това си ме влече.Дали е правилно и в каква форма не е от значение, стига човек да вложи сърце, душа и старание. А при теб всичко си има и си тупти с живот. Благодаря ти!
  • "Къде сте прашни мои водопади?...
    изгубих себе си дори в следите...
    Дали ще бъдете живителна вода?!
    И ако днес без вас пропадам,
    ще сте утре моя свобода!"

    Много силна и вдъхновяваща лирика. Позволих си тази извадка от нея, за да илюстрирам нагледно твърдението си. Поздравление, Велин!
  • Vazhititelno ! Bravo!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...