Jul 7, 2018, 3:26 PM

Водопади

1.3K 2 8

Водопади

                                                На мен!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Сбърках ли? В косите ми прахът е.

И ако някой лъскав нож извади,

зная, не за мен в това грехът е.

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не бъркам, за пречистване е късно.

Дали някой вчера ме предаде,

или в душата ми е вече мръсно?!

 

Къде сте прашни мои водопади?

Не мога да ви сбъркам със сълзите.

Стигат всички тези изненади,

изгубих себе си дори в следите.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Върху мен сипете още сажди!

В света за всеки има си награди,

очернени едни са, други се прераждат.

 

Къде сте мои прашни водопади?

Пресъхнахте ли вече от забрава?

Кой постави толкова прегради

и поръси ме без срам с жарава?

 

Къде сте мои прашни водопади?

Дали ще бъдете живителна вода?!

И ако днес без вас пропадам,

ще сте утре моя свобода!

 

06.07.2018 г.                    Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив и мъдър стих със силен финал! Поздравления, приятелю!
  • Валя, Вили, Мария, Младен, Лиа, благодаря ви за присъствието и за прекрасните коментари! Пожелавам ви страхотен ден и вдъхновения!
  • Какво да кажа, освен, наистина че е пълно с много чувства. Мен основно, това си ме влече.Дали е правилно и в каква форма не е от значение, стига човек да вложи сърце, душа и старание. А при теб всичко си има и си тупти с живот. Благодаря ти!
  • "Къде сте прашни мои водопади?...
    изгубих себе си дори в следите...
    Дали ще бъдете живителна вода?!
    И ако днес без вас пропадам,
    ще сте утре моя свобода!"

    Много силна и вдъхновяваща лирика. Позволих си тази извадка от нея, за да илюстрирам нагледно твърдението си. Поздравление, Велин!
  • Vazhititelno ! Bravo!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...