Войн
Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята,
(че беше като втора кожа)
предпазваше го от Смъртта...
Бе строг и милосърден,
не съдеше различните мечти.
Разчиташе единствено
на Пътя, който днес го скри.
Живя и трупа...
някакви си избори.
Пиля очите си по Върхове,
а Пропастите
просто уважаваше -
те (сякаш) бяха нечие Небе…
След него Напевът остана -
по-звучен от Прощално слово,
по-смел от Смелостта!
Остана до децата му -
Любов, Надежда, Вяра-
а Войнът просто поумня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
