Aug 9, 2009, 8:48 PM

Войн

823 0 21

Войн

 

... Обичаше го Сабята!

Обичаше го Битката!

Обичаше го Старата Земя,

но само Бронята,

(че беше като втора кожа)

предпазваше го  от Смъртта...

 

Бе строг и милосърден,

не съдеше различните мечти.

Разчиташе единствено

на Пътя, който днес го скри.

 

Живя и трупа...  

някакви си избори.

Пиля очите си по Върхове,

а Пропастите

просто уважаваше -

те (сякаш)  бяха нечие Небе…

 

След него Напевът остана -

по-звучен от Прощално слово,

по-смел от Смелостта!

Остана до децата му -

Любов, Надежда, Вяра-

а Войнът просто поумня...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво си го казала и с много по малко думи. Поздравления!
  • +++++++++++
  • И овладял огнената енергия към справедливост или гибел, е търсил себе си...

    "-Винаги вървя, като изоставям това, което съм обикнал, и сърцето ми се къса.
    -Докога?
    -Докато стигна своя връх и отдъхна.
    -Връх няма,има висота.Отдих няма, има борба." (Из "Рапорт пред Ел Греко", Казандзакис)
  • Благодаря, ти за дълбочината на мисълта и красотата на думите, Светле ! Прекрасно е!
  • Аз пак ще се възхитя от неочакваните ти образи.Wali./Виолета Томова/

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...