Войн

Поэзия » Философская

817 0 21

Войн

... Обичаше го Сабята!

Обичаше го Битката!

Обичаше го Старата Земя,

но само Бронята,

(че беше като втора кожа)

предпазваше го от Смъртта...

Бе строг и милосърден,

не съдеше различните мечти.

Разчиташе единствено

на Пътя, който днес го скри.

Живя и трупа...

някакви си избори.

Пиля очите си по Върхове,

а Пропастите

просто уважаваше -

те (сякаш) бяха нечие Небе…

След него Напевът остана -

по-звучен от Прощално слово,

по-смел от Смелостта!

Остана до децата му -

Любов, Надежда, Вяра-

а Войнът просто поумня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

B (Немо)

Много хубаво си го казала и с много по малко думи. Поздравления!

2013-12-10T13:26:36+02:00
elenasim1 (Елeна)

+++++++++++

2011-07-18T10:14:10+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

И овладял огнената енергия към справедливост или гибел, е търсил себе си...

"-Винаги вървя, като изоставям това, което съм обикнал, и сърцето ми се къса.
-Докога?
-Докато стигна своя връх и отдъхна.
-Връх няма,има висота.Отдих няма, има борба." (Из "Рапорт пред Ел Греко", Казандзакис)

2011-07-18T05:35:46+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Благодаря, ти за дълбочината на мисълта и красотата на думите, Светле ! Прекрасно е!

2009-08-15T11:07:39+03:00
Wali (Виолета Томова)

Аз пак ще се възхитя от неочакваните ти образи.Wali./Виолета Томова/

2009-08-12T21:39:25+03:00