20.07.2009 г., 21:13

Война!

1.7K 0 3

Преди война съм боен барабан,

пред битката съм стреме закалено!

Улавям мирисa на влажната земя,

усещам полъхa на време ускорено!

 

Във ужаса съм горд и обигран,

пред враг съм копието устремено.

А конят ми е като част от мен,

бедро до стреме е като споено!

 

След хаоса на боя съм спокоен,

кого убих и кой ме нарани, не знам!

Ще спя сега и ще сънувам тебе,

и нашите бленувани, добри деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...