Преди война съм боен барабан,
пред битката съм стреме закалено!
Улавям мирисa на влажната земя,
усещам полъхa на време ускорено!
Във ужаса съм горд и обигран,
пред враг съм копието устремено.
А конят ми е като част от мен,
бедро до стреме е като споено!
След хаоса на боя съм спокоен,
кого убих и кой ме нарани, не знам!
Ще спя сега и ще сънувам тебе,
и нашите бленувани, добри деца!
© Иван Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
