Преди война съм боен барабан,
пред битката съм стреме закалено!
Улавям мирисa на влажната земя,
усещам полъхa на време ускорено!
Във ужаса съм горд и обигран,
пред враг съм копието устремено.
А конят ми е като част от мен,
бедро до стреме е като споено!
След хаоса на боя съм спокоен,
кого убих и кой ме нарани, не знам!
Ще спя сега и ще сънувам тебе,
и нашите бленувани, добри деца!
© Иван Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
