30.03.2015 г., 1:03  

Война

959 0 4

Замина без да се сбогува

На фронта душата му тъгува

Оставил своя снимка и кокиче

Очакваше дете момиче.

 

Пътят си незнаен към смъртта поел

Война! Какво със себе си е взел?

Загина от куршум след рикошет

Герой  и от Родината заклет!

 

Сълзите привечер са най-студени

Изливат се безропотно, смутени

Текат наливат мъката в длани

Превръщат се в черни врани!

 

Измислили закони за войната...

Страдат и умират ни децата

Към бъдещето с надмощие вървят

Разрухата не ще да заличат!

 

Очакваните срещи на ниво...

Войната си остава най-тежкото перо.

Идеите и целите за справедливост

Двуяки са,  остават в безкрайна мълчаливост!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само не и война! Ние и без нея се избиваме всеки ден.Нямаме синове за войници. Искаме мир! Харесах!
  • Блaгодaря Мисaнa!Имa и още ... зa войнствaтa, но от предпaзливост не споменaвaм.Вътре в мен имa огромен стрaх от войните.ПОСЛЕДСТВИЯТA...
  • Актуално и дълбоко справедливо и затрогващо. Никаква слава не може да ни върне децата. Затова НЕ НА ВОЙНАТА! Толкова добре си го казала, че няма какво да добавя!
    ИСКАМЕ СИНОВЕТЕ СИ ЖИВИ!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • "Война! Какво със себе си е взел?
    Загина от куршум след рикошет
    Герой и от Родината заклет!"

    Безпощадно точно и съдържащо отвратителната, жестока и непотребна истина за войната. Браво, Мария, великолепни изводи и наблюдения.
    Най-висока оценка за това произведение с голяма социална значимост.
    Ще си позволя да добавя още един цитат от поет, който стига до аналогични обобщения за войната:

    "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите,
    грешат. -
    Един единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко!"

    Сърдечен поздрав и много хубава нова седмица, Мария!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...