30.03.2015 г., 1:03  

Война

966 0 4

Замина без да се сбогува

На фронта душата му тъгува

Оставил своя снимка и кокиче

Очакваше дете момиче.

 

Пътят си незнаен към смъртта поел

Война! Какво със себе си е взел?

Загина от куршум след рикошет

Герой  и от Родината заклет!

 

Сълзите привечер са най-студени

Изливат се безропотно, смутени

Текат наливат мъката в длани

Превръщат се в черни врани!

 

Измислили закони за войната...

Страдат и умират ни децата

Към бъдещето с надмощие вървят

Разрухата не ще да заличат!

 

Очакваните срещи на ниво...

Войната си остава най-тежкото перо.

Идеите и целите за справедливост

Двуяки са,  остават в безкрайна мълчаливост!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само не и война! Ние и без нея се избиваме всеки ден.Нямаме синове за войници. Искаме мир! Харесах!
  • Блaгодaря Мисaнa!Имa и още ... зa войнствaтa, но от предпaзливост не споменaвaм.Вътре в мен имa огромен стрaх от войните.ПОСЛЕДСТВИЯТA...
  • Актуално и дълбоко справедливо и затрогващо. Никаква слава не може да ни върне децата. Затова НЕ НА ВОЙНАТА! Толкова добре си го казала, че няма какво да добавя!
    ИСКАМЕ СИНОВЕТЕ СИ ЖИВИ!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • "Война! Какво със себе си е взел?
    Загина от куршум след рикошет
    Герой и от Родината заклет!"

    Безпощадно точно и съдържащо отвратителната, жестока и непотребна истина за войната. Браво, Мария, великолепни изводи и наблюдения.
    Най-висока оценка за това произведение с голяма социална значимост.
    Ще си позволя да добавя още един цитат от поет, който стига до аналогични обобщения за войната:

    "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите,
    грешат. -
    Един единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко!"

    Сърдечен поздрав и много хубава нова седмица, Мария!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...