Mar 30, 2015, 1:03 AM  

Война

964 0 4

Замина без да се сбогува

На фронта душата му тъгува

Оставил своя снимка и кокиче

Очакваше дете момиче.

 

Пътят си незнаен към смъртта поел

Война! Какво със себе си е взел?

Загина от куршум след рикошет

Герой  и от Родината заклет!

 

Сълзите привечер са най-студени

Изливат се безропотно, смутени

Текат наливат мъката в длани

Превръщат се в черни врани!

 

Измислили закони за войната...

Страдат и умират ни децата

Към бъдещето с надмощие вървят

Разрухата не ще да заличат!

 

Очакваните срещи на ниво...

Войната си остава най-тежкото перо.

Идеите и целите за справедливост

Двуяки са,  остават в безкрайна мълчаливост!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само не и война! Ние и без нея се избиваме всеки ден.Нямаме синове за войници. Искаме мир! Харесах!
  • Блaгодaря Мисaнa!Имa и още ... зa войнствaтa, но от предпaзливост не споменaвaм.Вътре в мен имa огромен стрaх от войните.ПОСЛЕДСТВИЯТA...
  • Актуално и дълбоко справедливо и затрогващо. Никаква слава не може да ни върне децата. Затова НЕ НА ВОЙНАТА! Толкова добре си го казала, че няма какво да добавя!
    ИСКАМЕ СИНОВЕТЕ СИ ЖИВИ!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • "Война! Какво със себе си е взел?
    Загина от куршум след рикошет
    Герой и от Родината заклет!"

    Безпощадно точно и съдържащо отвратителната, жестока и непотребна истина за войната. Браво, Мария, великолепни изводи и наблюдения.
    Най-висока оценка за това произведение с голяма социална значимост.
    Ще си позволя да добавя още един цитат от поет, който стига до аналогични обобщения за войната:

    "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите,
    грешат. -
    Един единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко!"

    Сърдечен поздрав и много хубава нова седмица, Мария!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...