24.05.2009 г., 15:35

Войникът

749 0 1

Сам без храна и надежда,
сам във окопа стои,
войник като клетник изглеждащ,
войник, плачещ с тежки сълзи.
.
Сам, вече няма другари до него...
Всички загинаха за лудата кауза!
Всички са мъртви, а той е погребан,
в морето от трупове, силно нагазил.
.
Защо се води тази война?
Чии интереси защитаваш, войниче?
Защо навел си смирено глава?
Кръвта на потоци вече потича.
.
Къде остана мирът, добротата, живота?
Къде заминаха чувствата силни?
Сега сърцата са пълни с жестокост,
кръвта се лее все по-обилно.
.
Куршумите святкат над твойта глава,
топовните залпове около теб прогърмяват.
Несравнимата болка на твойта душа,
те кара искрено да съжаляваш.
.
Защо си тук, а не у дома,
където те чака семейство щастливо?
С пари завъртяха твоята глава
и твоето бъдеще е някакси сиво.
.
Ще изтраеш ли още, врагът наближава,
врагът многоброен, безскрупулен, див.
Да мръзнеш в окопите, ти продължаваш,
макар и сломен от душевния срив.
.
Куршум те пронизва право в сърцето,
сякаш съдбата е милостива към теб.
За миг от секундата живота отнет е,
но умираш поне като свободен човек.
.
Споменът за всичко минава пред очите,
тялото пада, мъртво е то.
Греховни са, знаем, на всички съдбите,
а ти си частица добро… във цялото зло.
.
Времето мина, войната приключи.
Сякаш бе забравена, низко, позорно...
Но скоро отново това ще се случи.
Човешката простотия е безгранична… безспорно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светозар Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човешката простотия е безгранична… безспорно

    Тази част много ми хареса.Останалото не знам с какво да го свържа!
    Николай

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...