15.06.2006 г., 1:11  

Волфганг Амадеус Моцарт - VIII

942 0 1

Да можех да нарисувам с думи града си –

далечния Залцбург с бели дворци

и спретнати къщички с китни тераси,

ограждащи неговите покрайнини.


Имах на времето детство щастливо –

родих се след тридесетгодишна война,

по днешни стандарти в градче доста диво...

За мен беше пъпът, то - на света.


Не можеше иначе някак, да бъде –

човек не избира свойта съдба...

Но днеска, когато витая отвъде

все още живея на тази Земя.


Душата ми помни шумни каляски

с вратички лакирани, как трополят

по улички каменни – детските маски,

които надявахме при маскарад.


Богати пазари по коледа, глъчки,

тържествена музика и веселби –

стопанките с бухнали шарени фустички,

припрени, накипрени в ранни зори.


В очите ми детски, животът бе пъстра

картина, рисувана с трепет и смях –

обичах наравно търговката тлъста,

земята, небето и летния прах.


Дъждът бе наслада, а слънцето песен,

сезоните - чувства, искряща дъга -

от снежната зима до златната есен,

през лятото знойно и пролетта.


С прекрасна палитра твореца всемирен,

рисуваше всичко ден, подир ден

и всяка боичка бе празник неспирен,

изпъстрен, обагрен в звук съвършен.


Животът е музика – така го разбирам;

пък и тогава рано узрях.

Няма да крия и да позирам –

просто записвах, макар, че творях.


Господ ни дава и Господ ни взема –

аз благодарен съм на свойта съдба,

че в многоликата безкрайна вселена,

ме надари да чувам звука.


Само в едно до сега съжалявам –

много изслушах, но малко успях,

времето в ноти да пресъздавам...

Кратък е пътя - на човешкия грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...