Воят на самотните сърца
Самотна съм -
тъй както е самотен вятърът
и свири,
за да чуем воя.
Безпътна е
крещящата душа,
че вече никога
не ще съм твоя...
И ветровете
няма да се спрат -
ще ме връхлитат
зимни, заледени...
А аз ще съм
на онзи кръстопът,
където срещнахме се
преди време.
Ще се оглеждам,
чакайки зова
на Новото,
което уж пристига...
Но онемяла, Старата душа
ще прокълне света
и ще се скрие...
На този кръстопът
била съм вече -
не пътища,
а улица без изход.
А воят на самотните сърца
го чувам само аз -
за другите е тихо...
Самотен вятър -
вие с вълчи вой,
в комините на топло
се усуква.
Безпътен е
и търси дом,
но не при мен -
аз също съм на пътя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
