Nov 26, 2011, 12:30 AM

Воят на самотните сърца

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Самотна съм -
тъй както е самотен вятърът
и свири,
за да чуем воя.
Безпътна е
крещящата душа,
че вече никога
не ще съм твоя...
И ветровете
няма да се спрат -
ще ме връхлитат
зимни, заледени...
А аз ще съм
на онзи кръстопът,
където срещнахме се
преди време.
Ще се оглеждам,
чакайки зова
на Новото,
което уж пристига...
Но онемяла, Старата душа
ще прокълне света
и ще се скрие...
На този кръстопът
била съм вече -
не пътища,
а улица без изход.
А воят на самотните сърца
го чувам само аз -
за другите е тихо...
Самотен вятър -
вие с вълчи вой,
в комините на топло
се усуква.
Безпътен е 
и търси дом,
но не при мен -
аз също съм на пътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...