Nov 26, 2011, 12:30 AM

Воят на самотните сърца

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Самотна съм -
тъй както е самотен вятърът
и свири,
за да чуем воя.
Безпътна е
крещящата душа,
че вече никога
не ще съм твоя...
И ветровете
няма да се спрат -
ще ме връхлитат
зимни, заледени...
А аз ще съм
на онзи кръстопът,
където срещнахме се
преди време.
Ще се оглеждам,
чакайки зова
на Новото,
което уж пристига...
Но онемяла, Старата душа
ще прокълне света
и ще се скрие...
На този кръстопът
била съм вече -
не пътища,
а улица без изход.
А воят на самотните сърца
го чувам само аз -
за другите е тихо...
Самотен вятър -
вие с вълчи вой,
в комините на топло
се усуква.
Безпътен е 
и търси дом,
но не при мен -
аз също съм на пътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...