Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3.05.2014 г., 19:33 ч.

Вписване в пейзаж 

  Поезия
618 0 9

В деня, когато се науча да пресмятам,

къде са ми потънали гемиите,

на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър

и си реша проблема с вересиите...

 

Когато спра на чужди гробове да плача

и с роли самарянски да се храня,

а на "общественото мнение", по начин

почтителен, започна да му плащам данък...

 

Когато се науча да не казвам гласно

това, което ми е на момента в мислите,

когато израста и вече съм наясно,

че знам на битието мътно смисъла...

 

Че две-напред и две-назад са стъпки важни,

но нямат нищо общо с Терпсихора,

че оцеляването е нагаждане

към схемата, създадена от други хора...

 

 

Тогава, сигурна съм, че и протоколно

ще съм пригодна за живот по правилата.

Не знам дали, обаче, нито пък доколко -

ще си остана "аз самата".


Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами ти бездруго хич нямаш вяра на този, дето е измислил протокола
    Та за какво вписване ставаше дума?!
  • Не се вписвай,моля те!
  • благодаря ви за коментарите!
  • Хубаво написано и точно казано.
    Поздрав!
  • "Че две-напред и две-назад са стъпки важни,
    но нямат нищо общо с Терпсихора,
    че оцеляването е нагаждане
    към схемата, създадена от други хора..."

    Това - за някои от коментиращите, дето се нагаждат на по... случая, а стихото ти, Рег, както винаги е прекрасно!
    Поздрави.
  • Хубав стих!
    А свободата... това е състояние на духа и нищо, и никой не може да го измени... Човек се ражда с тази вътрешна свобода...
    Не вярвам, че ще настъпи за теб този ден, в който ще има "Вписване в пейзаж"...
    Поздравления!!!
  • "че оцеляването е нагаждане
    към схемата, създадена от други хора..."

    Оцеляваме бавно,оцеляваме бавно неусетно почти
    Протоколно е гадно,но се свиква дори не горчи.
  • ами, аз съм на мнение: протоколите да си се самоизяждат, а пък аз ще си остана „аз самата“...колко много компромиси трябва да издъвчеш, за да не се превърнеш в компромис... кофти компот е живота...но пък като изпиеш вкиснатия сок - май остават само сладките плодове..или.. Харесах, между другото, то се и направо за раздел философски
  • Страхотия си ми Ти. Благодаря Ти!
Предложения
: ??:??