Вписване в пейзаж
В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача
и с роли самарянски да се храня,
а на "общественото мнение", по начин
почтителен, започна да му плащам данък...
Когато се науча да не казвам гласно
това, което ми е на момента в мислите,
когато израста и вече съм наясно,
че знам на битието мътно смисъла...
Че две-напред и две-назад са стъпки важни,
но нямат нищо общо с Терпсихора,
че оцеляването е нагаждане
към схемата, създадена от други хора...
Тогава, сигурна съм, че и протоколно
ще съм пригодна за живот по правилата.
Не знам дали, обаче, нито пък доколко -
ще си остана "аз самата".
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
