В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача
и с роли самарянски да се храня,
а на "общественото мнение", по начин
почтителен, започна да му плащам данък...
Когато се науча да не казвам гласно
това, което ми е на момента в мислите,
когато израста и вече съм наясно,
че знам на битието мътно смисъла... ...