Врабчето
Настъпиха врабчето в мен,
В мига, когато се събуди,
излязло от зашеметяващ сън.
И тъкмо да политне,
някой го погуби...
Какво пък - някакво врабче,
не може то дори да се яде,
мръсно, малко и пършиво,
сурово, странно, грозно, сиво.
Не оцеля, не излетя,
остана пред вратата.
Къде да го заровя?
Ще го пъхна сред листата.
Или по-добре във двора?
И аз като врабчето, след като ме стъпчат,
искам да се сгуша топличко в пръстта.
„Защото моя е смъртта”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Григорова Всички права запазени
хубав ден!
