fibra (Невена Григорова)
22 12
18.12.2011 г., 22:10 ч.

Врабчето 

  Поезия
1654 0 5

 

 

Настъпиха врабчето в мен,

В мига, когато се събуди,

излязло от зашеметяващ сън.

И тъкмо да политне,

някой го погуби...

 

Какво пък - някакво врабче,

не може то дори да се яде,

мръсно, малко и пършиво,

сурово, странно, грозно, сиво.

 

Не оцеля, не излетя,

остана пред вратата.

Къде да го заровя?

Ще го пъхна сред листата.

Или по-добре във двора?

 

И аз като врабчето, след като ме стъпчат,

искам да се сгуша топличко в пръстта.

„Защото моя е смъртта”.

© Невена Григорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Blagodarq ti, pozdravi!
  • Харесах!Поздрав!
  • :DDD Жестоко! Много се радвам, че стихотворението ми е провокирало такива позитивни заключения в тебе, това е един нов прочит, хаха хубав ден!
  • Ще ти разкажа за Кравата и Врабчето.
    Врабчето премръзнало, паднало на земята, а една крава се изсрала отгоре му. Стоплил се Врабчо, покачил се на "тортата" и щастливо зачирикал. В това време го зачул Котакът, сграбчил го и го изял...
    Кои са трите основни извода:
    1,Не всеки който ти сере лайното ти мисли злото!
    2,Не всеки който те вади от лайното ти мисли доброто!
    3,Когато си добре - не чикчирикай!
    Зем.
  • това ми оправи настроението
Предложения
: ??:??