Настъпиха врабчето в мен,
В мига, когато се събуди,
излязло от зашеметяващ сън.
И тъкмо да политне,
някой го погуби...
Какво пък - някакво врабче,
не може то дори да се яде,
мръсно, малко и пършиво,
сурово, странно, грозно, сиво.
Не оцеля, не излетя,
остана пред вратата.
Къде да го заровя?
Ще го пъхна сред листата.
Или по-добре във двора?
И аз като врабчето, след като ме стъпчат,
искам да се сгуша топличко в пръстта.
„Защото моя е смъртта”.
© Невена Григорова All rights reserved.
хубав ден!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
