Настъпиха врабчето в мен,
В мига, когато се събуди,
излязло от зашеметяващ сън.
И тъкмо да политне,
някой го погуби...
Какво пък - някакво врабче,
не може то дори да се яде,
мръсно, малко и пършиво,
сурово, странно, грозно, сиво.
Не оцеля, не излетя,
остана пред вратата.
Къде да го заровя?
Ще го пъхна сред листата.
Или по-добре във двора?
И аз като врабчето, след като ме стъпчат,
искам да се сгуша топличко в пръстта.
„Защото моя е смъртта”.
© Невена Григорова All rights reserved.
хубав ден!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
