Врабчо - емигрант (съвременна басня)
Реши Врабецът, че е време,
юздата на съдбата си да вземе.
Да разшири житейския си взор.
Стига е живял като в затвор!
Намисли Врабчо да замине
на работа в прекрасната чужбина.
Нали и прелетните всяка есен
отлитат в този свят чудесен.
А той е гладен, безимотен,
и от години безработен,
защо ли тук да си стои?
Крила ли няма? Ще лети!
А и посоката е ясна -
на юг, България е тясна!
О, не на ЮГ, на ЗАПАД ще замина,
там била, казват, Райската градина.
Родина нова тръгвам да намеря,
тук все гладувам, все треперя.
Там може политик да стана
или пък бизнес смело ще подхвана...
В това свободно общество
ще се намери и за мен место.
Но Врабчо изведнъж помръкна.
" Без виза как ще се измъкна?
Полицаи, митничари,
следят на пътища и гари.
Нямаш ли си документи,
без много-много сантименти,
дали си беден те не питат,
на бой и подкупи налитат.
Пък и аз, какво си имам?
С едничка дрешка - лете, зиме,
ни хубост, за да ги омая,
ни трикове полезни зная.
Нямам си и вуйчо във чужбина,
като гост поканен да замина.
А страх ме е да тръгна нелегално! -
тюхка се Врабецът жално. -
Ех, пустата ми лоша орисия,
ще трябва до комина да се свия!
С проскубаните си крила,
къде " по дяволите" ще вървя?
Знам, ще видя Райската врата,
щом тук от студ и глад умра."
Ех, Врабчо, стой си тука, братко!
В Родината и зрънцето е сладко!
И аз съм гладна, но не ще замина,
България за нас е Райската градина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
Поздравления!
