20.09.2017 г., 22:27

Врата без панти

1.1K 5 10

Правдата търсете, мили хора.

А после смелостта и любовта.

Без правда няма никога опора.

Пред прага, там, на старостта,

 

ни смелостта ще ти помогне,

а любовта ще бъде спомен блед,

и няма никой да се трогне,

на участта ти, даже и поет,

 

да бил си и да си въртял,

молив по листите проклети,

ще разберат че си умрял,

щом денем лампата ти свети.

 

Без правда това е участта.

Да светиш без да има нужда.

Не ти! Идеите ти.. Там, в пръста,

поуката на всеки му е чужда.

 

Без правда, даже да оставиш,

на живите камара диаманти,

за лудо ще е всичко дето правиш,

ще си врата останала без панти.

 

Седи подпряна, никъде не води.

Не скърца вече, никого не буди.

Край нея сенки на живяли бродят,

които приживе били са луди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро!
  • благодаря за коментарите!
  • Браво...
  • Поразително...особено финалът.Докато си въртял моливът, си намерил най-правата правда, за да счупиш връхчето в десятката й!
  • Може би си въобразявам, но в ума ми изскочи връзката с една подобна фраза на любовта и смелостта - "дързост и красота", един много, много-сериен и много, много популярен филм. Хората даваха времето от живота си, за да гледат тези измислени и безполезни истории, вместо да използват времето си да направят нещо полезно от живота си и за живота на другите. Правдата придава стойност и смисъл на живота ни. Без нея сме живи сенки, луди, които гонят вятъра, и не оставят нищо след себе си.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...