Врата без панти
Правдата търсете, мили хора.
А после смелостта и любовта.
Без правда няма никога опора.
Пред прага, там, на старостта,
ни смелостта ще ти помогне,
а любовта ще бъде спомен блед,
и няма никой да се трогне,
на участта ти, даже и поет,
да бил си и да си въртял,
молив по листите проклети,
ще разберат че си умрял,
щом денем лампата ти свети.
Без правда това е участта.
Да светиш без да има нужда.
Не ти! Идеите ти.. Там, в пръста,
поуката на всеки му е чужда.
Без правда, даже да оставиш,
на живите камара диаманти,
за лудо ще е всичко дето правиш,
ще си врата останала без панти.
Седи подпряна, никъде не води.
Не скърца вече, никого не буди.
Край нея сенки на живяли бродят,
които приживе били са луди.
© Лебовски All rights reserved.
