23.04.2008 г., 7:26 ч.

Време 

  Поезия » Философска
1040 1 32
 

 

Ний - дребните по дух, те оценяваме

като каприз сезонен и проява

на слънцето, дъжда и вятъра.

И с термометъра те разкрояваме

 

на зима, пролет, лято или есен,

на дрехите ни модата диктуващи.

И сменяйки смеха си със депресия,

чрез тебе настроенията ни лудуват.

 

Дори и политиците решиха

да те броят за "ваше" или "наше".

О, суета и о, "санкта симплицитас"!

О, времена и преходните нрави!

 

Усещаме накрая, че сме временни

понятия от майката природа.

Докато ти - четвърто измерение,

течеш към неизвестност след умората...

 

Записваш, заличаваш и запомняш

само това, в което има смисъл.

Ний, дребните по дух, да се помолим,

пред тебе закъснели коленичим...

 

Че никога не си било достатъчно

за простите неща в живота ни.

Че го разбираме едва когато -

остатъкът от теб е невъзможност...

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Записваш, заличаваш и запомняш

    само това, в което има смисъл.

    Ний, дребните по дух, да се помолим,

    пред тебе закъснели коленичим...



    Че никога не си било достатъчно

    за простите неща в живота ни.

    Че го разбираме едва когато -

    остатъкът от теб е невъзможност...
    .......

    Доче!...
  • Че го разбираме едва когато -
    остатъкът от теб е невъзможност...

    Мъдра и талантлива!!!
    Страхотен стих, Доче!!!
  • Силен и хубав стих.
  • Христос Възкресе Дочке

    Мойте най-искрени аплодисменти за хубавия стих.Поздрав
  • Радвам се, че се познаваме в сегашно време,
    поздравления с обич, весели празници, мила Доче!
  • Присъединявам се към поздравленията.Възхищавам се на твоя интелект и на поетичния ти стил!Вълнуващо пишеш!
    Честито Рождество Христово!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Че го разбираме едва когато -
    остатъкът от теб е невъзможност...
    и стойността си губи даже златото
    и цялата бленувана заможност...

    Страхотно е Доче!
  • Благодаря ви!Благодаря на всички!
  • Поздравления, Доче!
  • Много мъдрост има в този стих!Поздрав,Доче!
  • Най-непреодолимото измерение...
    Почитания!
  • Мъдро и хубаво! Поздрав!
  • Интересен поглед и извод.
    Пишеш смайващо.
    Чета те винаги с удоволствие!!
  • Да, права си- оценяваме нещо, когато го губим...а времето никога не ни е достатъчно. Много хубаво си го написала, Доче!Поздравления!
  • Много силен стих!!!
  • Талантлива, мъдра, добра...нямам думи за теб, Доче...!!!
    С обич!!!
  • Не е достатъчно, пустичко време...
    Поздрав за дълбокия стих, Доче!
  • Много замислящ стих, с дълбок смисъл!
  • Казала си всичко.
    От мен : АПЛОДСИМЕНТИ !!!
  • "Разглобно време, жребий мой проклет..."
    Силен стих, Доче, много!!!
    Аve
  • Поздравления!!!
  • Аплодисменти!!!
    Страхотно е!!!
  • Мъдър стих, Доче!
    Поздрави!
  • подвластни сме на времето...
    с уважение !
  • Времето е относително понятие. За всекиго тече по различному. Хубаво е, ако се научим да улавяме мига!
    Философски и истинен стих, Доче!
    Поздрав!
  • Че никога не си било достатъчно
    за простите неща в живота ни...
    * * *
    Така е... времето все не стига...!
    Поздрави, Дочка!
  • Страхотно! Страхотно е!
    Поздрав!
  • Мъдра си,Доче!
    Възхит!
  • Времето...единственото нещо...над което нямаме власт...
    накрая винаги ни побеждава...ех, ако можехме...
    Поезията ти е съкровищница на мъдрост и красота!
    с много обич, мила и прекрасна Доче.
  • Много ми харесва! Истинско и мъдро! Поздрав!
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?
    ...
    Ранен утринен поздрав!


Предложения
: ??:??